Събуждам се сама, очите ми никого не търсят, но какъв ли е този блясък в тях, на масата мъжки часовник стои... сякаш напомня ми,че с мен някой все още живее! И тези капки кръв след бръснене,уханието му,което из стаята се разнася... Откъде тези призраци през деня се появяват? Къде е този мъж,който уж с мен живее? И набирам аз полиция,нека го потърсят, нека го намерят те. Нека кажат ,че любовта изчезна,нека пуснат сирени,нека вдигнат паника! А когато го намерят,да извикат:СПРИ На сила да го накарат да каже,че ми принадлежи! Моят човек без глас!Без душа!Без лице!Най-тежкият ми порок!Моят тих убиец! Такива като него никога не казват СБОГОМ. за собствените си грешки други обвиняват, с тях всяка раздяла е без сълзи. къде ли е този мъж, който с мене уж живее...а няма го?